Преди всичко повърхностният завършек и грапавостта на повърхността са една и съща концепция, а повърхностният завършек е друг термин за грапавост на повърхността. Повърхностният завършек се поставя според човешката визуална гледна точка, а грапавостта на повърхността се поставя според действителната повърхностна микро-геометрия. Заради съответствието с международните стандарти (ISO), Китай прие грапавост на повърхността и премахнат повърхностен завършек през 80-те години на 20 век. След обнародността на националните стандарти за грапавост на повърхността GB3505-83 и GB1031-83 повърхностният завършек вече не се използва.
Има съответна таблица за сравнение за повърхностен завършек и грапавост на повърхността. Грапавостта има формула за изчисление за измерване, а гладкостта може да се сравни само с манометър. Затова грапавостта е по-научна и строга от финала.
Повърхностният гланц показва силата на дифузното отражение на светлината върху повърхността на обекта. От невъоръжено око, ако повърхността дифузно отражение е силна, тя е по-близо до спекуларния ефект и лъскавостта е висока. Напротив, ако повърхностното дифузно отражение е слабо, лъскавостта е ниска. Ето защо гланцът се нарича също огледален гланц. Влияещите фактори на повърхностния гланц са свързани с физическите свойства на повърхността и химическите свойства на материалите, използвани на повърхността. Методът за откриване на повърхностния гланц на обект изисква използването на повърхностен гланц метър.
